Битката за Сингапур

Япония решава да завладее Малая, за да се снабди с жизненоважни ресурси, от които изпитва остра необходимост. Същевременно те смятат да използват базата и пристанището като отправна точка за действия срещу съюзническите интереси в района.

Японските сили атакуват Малая през Индокитай на 8-ми декември 1941, в синхрон с атаките над Пърл Харбър, и като контрамярка за евентуален отговор на САЩ и Великобритания. Едновременно с атаката започват и бомбардировки по различни цели, включително и в Сингапур. Благодарение на страхотните си изтребители Mitsubishi A6M Zero японските ВВС печелят тотално превъзходство във въздуха. Техните сили са по-добре екипирани и подготвени от противостоящите им индийски и английски части и настъплението протича бързо. Основна роля в бързото придживане на япоснските сили стават велосипедите, с които са снабдени техните части – това се оказва най-подходящото превозно средство в джунглата. При отстъплението си британските части взривяват повече от 100 важни моста, но това не спира движението на японците.

Великобритания изпраща на помощ съединението “Z” в състав от 4 разрушителя и два линейни кораба – HMS Prince of Wales и HMS Repulse, с които се надява да задържи положението и да спре Японската офанзива. Към частта има и самолетоносач, който обаче засяда в плитчина и отпада от състава. Великобритания разполага с друг самолетоносач в района, можещ да пристигне навреме, но той не получава никакви заповеди. Съединението пристига в Сингапур навреме, преди японската атака над базата. Флотската част, останала без никакво въздушно прикритие заради лошо командваше бива потопена от японски самолети на 10 декември, като се спасяват само малките кораби.

На 27 януари 1942 английският командващ получава заповед да отстъпи на остров Сингапур, а на 31 януари последните организирани английски части отстъпват в Сингапур, взривявайки моста между Джохоре и Сингапур, който вече е изолиран от света.

Японските сили са по-малочислени в сравнение с тези на Великобритания, но пък са по-добре подготвени и екипирани. Генерал Ямашита има на разположение около 110 000 войника, от които 70 000 добре обучени бойци. Отделно той се радва на подкрепата на 211 танка, каквито англичаните нямат, а съотношението във въздуха е катастрофално – 560 модерни изтребителя и бомбардировача, които превъзхождат във всяко едно отношение близо 150-те остарели британски самолета. Японската тактика включва стоварване на десетки десанти по крайбрежието, бързо придвижване с колела в джунглата и обграждане на англиските съединения.

Срещу тези сили и опитно командване англичаните противопоставят генерал Пърсивал, който се готви да воюва с прийоми от Първата световна война. Той има на разположение 88 хиляди малайиски, индийски, австралийски и английски войника, които са лошо екипирани и обучени. Разнородният съства на армията му не допринася с нищо за създаване на хомогенна армия с ясни цели.

Японските сили спират за седмица своето настъпление за да се организират и поемат дъх. Междувременно тяхната авиация продължава да тормози Сингапур, който разполага само с десет самолета за защита.

Изминалите 800 километра в битки и завладели за 54 дни цяла Малая японски войници са в отлична форма, докато превъзхождащият ги числено английски гарнизон е с нисък морал, слаби комуникации и лошо командване. Англичаните започват да разбират, че са загубили битката още през декември, когато губят военномосрките си сили, както и че без авиация нямат никакви шансове.

Японската атака започва сутринта на 8-ми февруари на очаквано от защитниците място. Въпреки това японската армия успява да прекоси пролака, който ги разделя от Сингапур с помощтам на амфибийни кораби, лодки и салове, като някои от войниците дори го преплуват с въоръжението си.

На сутринта 13 000 японски войника са на острова, аавстралиските съединения, които го защитават, се оттеглят навътре. До края на деня през провлака се прехвърлят общо 30 000 войника.

Английските сили теоретично все още имат шанс да ги отблъснат, но не го правят. Имайки близо трикратно превъзходство в жива сила, те нямат желание да поемат инициативат и изпадат в глуха защита. При всеки сблъсък тактически победител излизат японските сили, а тактиката на англичаните е остаряла и неефективна. На всичко отгоре цялата доктрина за защита на Сингапур се състои в хипотезата, че базата ще бъде нападната по море, и никой не е подготвен да отблъсне атака от сушата. Армията губи морала си, а съветите и напътствията от Англия не допринасят за повдигане на бойния дух. През следващите дни японските сили завладяват и резервоара с питейна вода и на защитниците не им остава нищо друго, освен да се предадат, което става на 15-ти февруари 1942 година.